Разбирам изгубените поколения на България…

Не съм съгласен с тях, но ги разбирам.

Аз съм човек, който е спечелил много от демокрацията, Европейския съюз и отворените пазари. Не толкова в пари, колкото разни други житейски хубости. Доста от хората около мен също спечелиха и продължават да печелят.

Изгубените поколения се оказаха достатъчно възрастни, за да поемат марката на звяра върху челата си…

Затворените граници. Стрелянето на месо. Лагерите. Цензурата. Институционализираното подтисничество, робския труд и повсеместната беднотия…

Всичко това действа респектиращо!

Но наложената добродетел не е добродeтел… тихите води на локвата, не са по-добри от бурните води на океана…

Послушанието на роба не е за предпочитане пред саможертвата на свободния…

Камшика на властта не е по-добър от издевателствата на престъпниците.

Срещу престъпниците можеш да се бориш по-лесно и по-бързо…

Авторитарните режими са напаст, която изяжда месата на милиони преди да бъдат преборени, ако изобщо бъдат преборени.

Както е казал мъдреца: „Демокрацията е ужасно нещо, но до момента не е измислено нищо по-добро“.

А аз бих казал:

Светът е ужасно място и само свободата и любовта го правят поносим.

Донякъде…

Ако не си щастлив в най-богатите времена на човешката цивилизация след потъването на Атлантида….

Ако не си щастлив, когато границите са отворени… когато знанието е достъпно и евтино… когато си свободен да кажеш всичко, което ти тежи на сърцето без сериозни последствия… когато си свободен какво да учиш, какво да работиш, с кой да работиш и за кой да гласуваш…

Ако в този свят нещо те спира…

Тогава имам лоша новина:

Камшика на елита ще те удари първо тебе, ако бъде оставен да вилнее, както в сатанинския режим на комунистите.