Живот един,
дори невъобразим,
не е достатъчен…
Не е достатъчен!

За всички глътки
въздух, които
исках да поема;

За лесните решения,
които трябваше
да взема;

За всичко, по което
дълго мислих;

За формулата на обема
от мои грешки, която
не разнищих

(И не приравних на нула,
така че да ме съди всеки
от високата си кула)

За вечния ми глад
и непреходно стремление…

За върховното вълнение,
което все ме кара да
забравям…

Като някаква магия!
Като някакво проклятие.

Често нямам никакво понятие…

Че не е достатъчен
живот един,
дори невъобразим…