Знаете ли, в евангелието от Йоан Иисус измива краката на апостолите и им заръчва така, както той им ги е измил, така те да си ги мият един друг.
Симон Петър го моли да му измие и ръцете и главата, но получава отговор, че който си е измил краката, целият е чист.
Краката са символ на движението ни по пътя и дори на самия път…
Главата е символ на нашият ум – мисли, желания, воля.
А ръцете – на нашата способност да вършим делата си. Те са символ на нашата власт над природата.
Каква е поуката тогава?
Поуката е, че няма нужда да очистваме ума и делата си, понеже целите, от само себе си, сме чисти, когато вървим по Пътя.
Според древните текстове, има два пътя – Пътят на Светлината и пътят на тъмнината.
Първият е онзи, който трябва да следваме и от който не трябва да се отклоняваме ни наляво, ни надясно. А вторият е онзи, от който трябва да се отбием възможно най-рано.
Обаче…
Не винаги да вървиш по Пътя на Светлината означава, че непременно ще получиш добро в замяна. Нито винаги е отчетливо ясно, че ако вървиш по пътя на тъмнината, ще страдаш.
Нещо повече: пътят на тъмнината е пътят на плътта и тя – плътта, може да е чуден източник на удоволствия, докато… докато изведнъж не спре да бъде такъв.
Но всъщност този път не е заклеймен, поради своята вродена злина.
Оня горе, в моите очи, не е създал една молекула зло…
Напротив, даровете на плътта са толкова велики, сладки, истинни… че неподготвените за тях хора са готови на всичко да им се наслаждават.
Живота, свободата, секса, властта, славата, богатствата, гордостта, храната и прочее, и прочее…
Всичко това е способно така да хипнотизира човек, че дори само идеята да го загуби може да го подтикне да коли и беси. Да лъже и подвежда. Да направи всичко, което свободната му воля позволява, за да остане (или стане) собственик на тези дарове.
Съответно, колкото по дефицитен е „ресурса“, толкова по-голямо е злото, което се върши в негово име.
Но това не е единствената причина пътя на плътта да е заклеймен като пътя на тъмнината…
Другата важна причина е, че плътта ни прави „контролируеми“. Направи един „ресурс“ дефицитен и тълпите ще се вдигнат за безредие, забравяйки всяко благоприличие. Увеличи количеството и сърцата им биват успокоени.
Но и на персонално ниво е същата история…
Намекни на някой, че може да изгуби даровете на плътта и той бързо ще ти отвърти главата… или ще ти се подчини напълно, понеже не може да ти отвърти главата.
Т.е. малката уловка е, че:
Онзи, който ходи по Пътя на Светлината или пада жертва на онзи, който ходи по пътя на тъмнината или сам той се отклонява, понеже не е бил искрен в сърцето си.
В едно перфектно общество всички бихме ходили само по Пътя, но обществото не е перфектно, та затова носим в себе си по нещо и от двете.
Според мен, идеята е да „разделим водите“, така че да знаем кое е добро и кое „лошо“ (разбрахме се, че няма изначално „лоши“ неща, а просто има неща, които МОЖЕ да покварят и заробват неподготвените).
След това интегрираме двата пътя…
Пътят на Светлината ни учи как да вървим по Пътят на Плътта ( и няма вече път на тъмнината)
