Непопулярно мнение:
Има хора, които никога няма да имат дом като твоя…
Има хора, които никога няма да имат семейство като твоето…
Има хора, които никога няма да шофират кола като твоята или изобщо някаква кола…
Има хора, които никога няма да опитат българско кисело мляко или мусака…
В България имаме странния навик да се сравняваме само с най-богатите и най-успешните. И да гледаме снимки само на най-хубавите им пътища или най-красивите им сгради…
Като цъкаме с език:
„Боже, колко сме окаяни и колко сме назад!“
Обаче това не е „правилно мислене“ (accurate thinking, десетият закон на успеха по Наполеон Хил).
Не е, защото не разполагаме или не взимаме предвид всички факти. А фактите са, че при по-голяма част от световните класации, България е някъде около средата…
Милиарди хора живеят по-окаяно от средния българин…
И не само, че са по-окаяни, ами дори някои племена в Африка демонстрират по-голяма удовлетвореност и щастие от живота, без:
1) Гладки пътища
2) Модерно здравеопазване
3) Работа в офис с климатик
4) Ресторанти, клубове и спа центрове
5) Интернет и Нетфликс или HBO
Ако някой е „нещастен“ или „смачкан“ в съвременна България, в 90% от случаите това е въпрос на негов личен избор да бъде нещастен и смачкан от живота. (Останалите проценти са ментално увредени)
Но ключовото е, че неспазването на дестият закон за успеха на Хил, често обезсилва повечето от останалите.
Правилното мислене не е:
„Ох, в колко скапана държава живея. Положението никога няма да се оправи. Очаква ме само страдане“
Правилното мислене в този конкретен случай е:
„България далеч не е перфектна държава, но няма такава по света, в която да са решени всички проблеми. Имаме много и сме постигнали много (затова има какво да крадат), но ако имаме ясни цели и продължаваме да работим упорито, ще се превърнем в модерна европейска държава по-скоро рано, отколкото късно“
„Модерните европейски държави нито са решили всяка загадка на света, нито винаги взимат правилни решения, но са достатъчно гъвкави за да уважават и експериментират с различните мнения.
Те постоянно търсят истината и правилната форма на съвместно съществуване, която да осигури шанс за щастлив и богат живот на всеки гражданин.“
Така че, малко или много, ние вече живеем в модерна европейска държава.
Нямам идея дали ще устискаме до момента, в който да не се двоумим за цивилизационния си избор да бъдем свободна и независима република с отворен пазар.
Но в едно съм сигурен:
Особено по-младите от нас, трябва да сме благодарни, че имаме златния шанс да живеем и работим днес, тук и сега.
