В основата на цивилизацията, на технологиите и удобствата, всъщност стоят… нашите страхове и пороци.

Помислете. Защо създаваме автоматизации и AI? От алчност и мързел – просто не ни се работи. Защо индустрията бълва деликатеси? От лакомия – искаме да галим вкусовите си рецептори.

Ползваме своето Висше Аз, за да глезим своето нисше аз.

⏳ ПРАВИЛОТО НА 40-ТЕ ГОДИНИ

Забелязали ли сте как числото 40 се появява често в древните текстове?

Например, при извеждането на евреите от Египет, Бог ги наказва да се лутат 40 години в пустинята, понеже отказват да му се доверят. Те имат манталитета на поданици на Фараона и не са способни да Го пуснат в ума и сърцето си.

По-късно, Иисус също е отведен за 40 дни в пустинята, където е изкушаван от дявола.

Едно послание с много нива на разбиране:

На едно ниво, може да го разберем като личността Иисус, постеща сред пясъците.

На друго ниво, можем да го разберем иначе. Някои разбирачи ще ви кажат, че не е изключено да имаме предвид „години“, когато четем „дни“.

Така притчата е за архетипа Иисус, който прекарва 40 години в архетипа „пустиня“ – недостиг, лишения и нисша природа.

Когато Иисус надделява, се появява архетипа „дявол“ – неограничените възможности на Висшето му АЗ, чрез което той има власт над всичко „неосъзнато“.

Как упражняваш тази власт?

На трето ниво, виждаме Иисус, който след 40 години вълнения се е доказал. Персонификацията на дявола го слага на върха на ХРАМА, т.е. на върха на йерархията и му отвързва ръцете да прави каквото си иска.

И как Иисус отговаря?

Въпреки, че е абсолютния суверен, той отказва да се подчини отново на нисшата си природа. Отказва да й се кланя.

На четвърто ниво, притчата е предупреждение, че след 40 години без да си продадеш душата, не само живота няма да е по-лесен, но ще се усложни.

На пето ниво, притчата е инструкция как да боравиш с неизменните принципи, с които е толкова сигурно, че се сблъскваш, колкото че Слънцето изгрява от Изток.

На шесто ниво, имаме сътворението на нов ред и владетел, който е воден от Висше Аз, но познава отлично и нисшето си аз, както Ангела се бори с Яков и на сутринта той вече не е Яков, ами Израил.

На седмо ниво…

Както и да е.

Прекарваме 40 г. водени от инстинктите си. Блъскаме, градим кариери, купуваме вещи и гоним удоволствията. Лутаме се в пустинята си, където все сме жадни.

В един момент – при някои на 40, при други на 30 или 50 – идва осъзнаването. Усещаш на гръба си разочарованието, че плътта и егото никога не са задоволени. Те винаги искат още. Така се ражда желанието за смисъл.

🏔️ ИСТИНСКИЯТ ТЕСТ ЗАПОЧВА НА ВЪРХА

Много си мислят, че с осъзнаването, заживяваш щастливо.

Напротив. Едва тогава става интересно. Едва тогава се появява „дявола“.

Спомнете си историята – той те качва на върха и ти предлага света. Какво означава това днес? Означава, че когато си преминал през трудностите, когато си по-умен и способен, а може би и по-богат и влиятелен, ти вече имаш абсолютната власт.

По-висшият интелект е призван да властва над по-нисшия.

Какво ще направиш с тази власт?

Ще използваш ли „силата“, за да накараш другите да ти служат и да трупаш още повече за себе си? Или ще откажеш да се поклониш на нисшата си природа?

⚖️ СВОБОДАТА ДА СИ ОПАСЕН

Ако издържиш на изкушенията, животът става по-сложен, защото носиш отговорност.

Когато срещам хора, които са успешни и „владеят силата“, винаги се питам нещо. Наблюдавам ги и се чудя: Тези хора прегърнали ли са тъмната страна? Или са я отхвърлили? Какво правиш с човек, който има ресурса да те смаже, но има и избора да не го направи?

Това е красотата на свободната воля. Добър не е онзи, който е слаб и не може да върши зло. Добър е онзи, който има силата в ръцете си и избира да я използва за съзидание.

Надявам се да срещаме повече такива хора. Хора, които са се събудили от битието на „дронове“ и после правят ежедневно правилния избор.

Може би това е смисълът на цялото упражнение, наречено живот.

Материалът Тъмната тайна на прогреса: Как страхът и пороците ни направиха могъщи (и какво следва после) е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Материалът Воля за власт (и хюбрис) е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Материалът Да поговорим за ПАРИ (и защо дигиталното евро не променя много) е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Първата стъпка, за да се освободим: Да търсим мисията/призванието си. Да формираме визия. Да си поставяме цели. Да управляваме проекти. Да работим ежедневно.

Нека обсъдим подробно четерите термина:

Мисията/Призванието е нещото, което осмисля живота ни. Благодарение на нея, ние превръщаме и хубавото, и лошото в гориво, което ни движи напред.

Когато не сме открили своята мисия, „хубавото“ ни разсейва и подхлъзва в крайности, а „лошото“ ни отчайва и блокира.

Затова, ако нямаш мисия… мисията ти е да я откриеш. Всичко друго е второстепенно.

###

Визията е нашата представа какво би означавало да изпълним мисията си, но и… какво би означавало да не я изпълним.

Човек бяга от болката и провала към удоволствието и успеха.

Затова трябва да имаме ясна визия или иначе казано – картина в „окото“ си (третото око) – и за двете неща, като е важно да го фокусираме през повечето време върху успеха си.

Фокусираме го върху провала в две ситуации:

1. Когато измерваме прогреса – трябва да знаем откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали.
2. Когато загубим усет към успеха – трябва да си напомним каква е цената на бездействието. Понякога сме толкова напред и стабилни, че можем да спрем да преследваме успеха и все пак да не потънем отново до края на живота си.

Но в контекста на мисията ни… или я осъществяваме, или сме се разсеяли и няма прогрес, а деградация.

###

Целта e намерението, посоката и дестинацията. Тя може да е в синхрон с мисията и визията ни, а може и да не е.

Целта е обекта на манифестация. Тя е материализираната мисия тук и сега. С нейна помощ концентрираме време и енергия, така че да задействаме творческите си сили и да реализираме визията си.

###

Задачата е част от плана за постигането на целите, необходими за осъществяване на мисията ни, според нашата визия.

Всяка цел се постига чрез оформянето й в „проект“ и умелото разбиване на проекта на малки стъпки (задачи), които трябва да се предприемат в определена последователност и време.

Това са ежедневните усилия…

Действието.

Без което никога нищо не се случва.

То е втория „печат“ (от няколко), който удряме, за да потвърдим, че наистина желаем да постигнем целите си. Не е достатъчно просто да си „мислим“, че искаме нещо.

Трябва да ДОКАЖЕМ, че това е волята ни, а не някаква мимолетна хрумка.

###

Когато търсим мисията си и се опитваме да формулираме своята визия; когато си поставяме и преследваме цели, вместо „света“ около нас да ни манипулира да работим само и единствено в негова полза…

Тогава ние започваме да развиваме своето съзнание.

Изграждаме характер. Трупаме смислен опит и разбиране. И в крайна сметка се научваме как да се радваме на живота по правилния начин.

Материалът Как да се освободим от живота на дронове? е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Етап 1: Формулиране*

Волеизявление , че човек желае да създаде нещо красиво. Нещо, което радва душата и сетивата, когато се преживява.

Етап 2. Вдъхновение

Човек получава импулс да създаде нещо. Тегли го силно към метода, по който е най-способен да черпи от несъзнаваното.

Етап 3. Манифестиране

Човек се е поддал на импулса и се е привел в готовност да твори. Получава сигнала и го пресъздава в материалния свят.

Етап 4. Декодиране*

Човек се наслаждава на творбата си или на нечия творба. В някакъв момент забелязва „съобщението“ между редовете, което води прилив на енергия.

*Не всеки може

Материалът За четирите етапа на творчеството е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Какво трябва да се случи, за да разбере българския политик следното:

Расте и се развива онова, върху което насочваш вниманието, а не онова, което се игнорира, замита или премълчава, щото примерно е „близко до акъла“…

Не, г-н Държавник!

Ако беше „близко до акъла“, щеше то да ви е на езика, а не цялата гнус народна и световна, която се върти денонощно в ефира, етера, нета и собственото ви въображение.

Ако любовта беше „близко до акъла“, щяхме да си говорим за любов…

Ако морала и благоприличието бяха „близки до акъла“, щяхме да си говорим за етика, добродетели, личностно израстване.

Ако справедливостта беше „близко до акъла“, щяхме най-напред нея да я дефинираме, анализираме, дискутираме, коментираме до степен и последния гражданин да е наясно какво означава тази абстрактна думичка, която иначе всеки си я разбира по своему.

Обаче кое е НАИСТИНА „близко до акъла“? Кое се пее като вълшебна псалма от сутрин до вечер?

„Корупция. Корупция. Корупция. Измами. Измами. Корупция. Злоупотреби. Търговия с влияние. Лобизъм. Грантове. Подкупи. Плащане под масата. Копейки. Посолства. И прочее“

Цялото въображение на г-н Държавника е обзето от най-голямата мерзост…. И чупене на стойки (virtue signaling) как той видиш ли е нещо по-добро, щото има двете мозъчни клетки да го забележи и осъди вербално, шумно, патетично.

Щото има трибуната да прочете „декларация“…

Това е политика ниво „Какво е искал да каже автора“

###

На мене, като ми е близко до акъла коденето, фрийлансинга, маркетинга, бизнеса, технологиите… ами то си личи по блогването ми… нямам и един пост за плетене на една кука, примерно… или за декориране на дневна стая…

Всичко, което пиша, мисля, правя е кодене, фрийлансинг, маркетинг…

Ако продължа логическия аргумент, никак няма да се понрави на г-н Държавника какво излиза, че прави той, когато не е под светлината на прожекторите.

Всеки има очи предимно за онова, което му е близко до акъла и също така искрено желае да види. Щото с малко умствена гимнастика, можеш да виждаш каквото си поискаш. Науката отдавна има обяснение за този „феномен“.

###

Така че, г-н Държавник (от която и да е партия) расте и се развива онова, върху което насочвате както собственото си внимание, така и вниманието на своите избиратели, а и обществото като цяло.

Расте и се развива онова, с което ни облъчват медиите.

Ако искаме да живеем в разбирателство, мир, сигурност, просперитет, любов, приятелство…

Ако искаме да сме здрави, щастливи, сърдечни…

Тогава трябва да си говорим на дълго и на широко за тези неща. Трябва да работим съвестно, целеустремено, упорито за тях. И трябва да даваме преди всичко личен пример.

Какъв личен пример давате, г-н Държавник?

Няма да си признаете… (близко е до акъла ви).

Материалът Не, г-н Държавник! е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

Не съм съгласен с тях, но ги разбирам.

Аз съм човек, който е спечелил много от демокрацията, Европейския съюз и отворените пазари. Не толкова в пари, колкото разни други житейски хубости. Доста от хората около мен също спечелиха и продължават да печелят.

Изгубените поколения се оказаха достатъчно възрастни, за да поемат марката на звяра върху челата си…

Затворените граници. Стрелянето на месо. Лагерите. Цензурата. Институционализираното подтисничество, робския труд и повсеместната беднотия…

Всичко това действа респектиращо!

Но наложената добродетел не е добродeтел… тихите води на локвата, не са по-добри от бурните води на океана…

Послушанието на роба не е за предпочитане пред саможертвата на свободния…

Камшика на властта не е по-добър от издевателствата на престъпниците.

Срещу престъпниците можеш да се бориш по-лесно и по-бързо…

Авторитарните режими са напаст, която изяжда месата на милиони преди да бъдат преборени, ако изобщо бъдат преборени.

Както е казал мъдреца: „Демокрацията е ужасно нещо, но до момента не е измислено нищо по-добро“.

А аз бих казал:

Светът е ужасно място и само свободата и любовта го правят поносим.

Донякъде…

Ако не си щастлив в най-богатите времена на човешката цивилизация след потъването на Атлантида….

Ако не си щастлив, когато границите са отворени… когато знанието е достъпно и евтино… когато си свободен да кажеш всичко, което ти тежи на сърцето без сериозни последствия… когато си свободен какво да учиш, какво да работиш, с кой да работиш и за кой да гласуваш…

Ако в този свят нещо те спира…

Тогава имам лоша новина:

Камшика на елита ще те удари първо тебе, ако бъде оставен да вилнее, както в сатанинския режим на комунистите.

Материалът За изгубените поколения е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

• Нивата на заплащане са фрапантни;
• 98% от хората дори не могат да проумеят как биха дали дял от фирмата си на най-ценните си специалисти и управленски кадри;
• Липсваща инвестиционна култура, т.е. дори да печелиш добре, най-много да си заключиш парите в няколко имота;

В никакъв случай не отричам работата на трудов договор като нещо вредно. Хубаво е, че имаме тази опция…

Обаче, има и по-добри варианти, които са за предпочитане, ако можеш да ги движиш:

1. Фрийлансинг;
2. Професионални услуги;
3. Малък бизнес;

Тия, смея да твърдя, са по силите на всеки средноинтелигентен българин…

Но липсва инициатива…

Нея държавата не може да я вземе от имащите и да я даде на нямащите. Затова навсякъде по света, мнозинството е около средното ниво, а инициативните са над средното ниво, ако не точно богати.

Инициатива….

Ако има нещо, което си мечтая, е да мога да я инсталирам в умовете на читателите ми чрез текстовете си и другото съдържание, което създавам.

Чрез софтуера си…

Чрез услугите, които предлагам…

Не знам дали успявам..

Материалът Често повтаряна „шегичка“… е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).

(И неговата частна форма „Каквото сееш, това жънеш“.)

Всичко, което мислим и вършим има своето последствие, като самите последствия после се превръщат в причини за нещо друго. Последствията може да са „вътре“ в нас и около нас. Те могат да засагят само нас или пък и другите около нас.

Например, ако човек има навика наум да поздравява и благославя всички хора, които среща, тогава той преди тях първо e поздравил и благословил себе си. Всичко, което съзнанието ни роди, първо се усвоява от собственото ни подсъзнание.

И обратно, ако съди или критикува, тогава първо е осъдил и изкритикувал себе си (Дори и да не го заслужава!).

Ако човек похапва сладко като мен, тогава последствието е наднормено тегло, а дългосрочно може да се стигне и до диабет. Ако се храни здравословно, както и аз се опитвам да го правя от известно време, тогава ще се съхрани в добро здраве по-дълго време.

###

Когато изпитаме последствията на собствения си гръб, се образува така наречаната „обратна връзка“.

Това е механизма, по-който израстваме нагоре или затъваме надолу. Механизмът, който ни издига към Царството. Или който ни повлича още по-надолу в безкрайната бездна.

Той не работи „линейно“, така щото да получим само толкова, колкото сме „вложили“. Той работи с „натрупване“ (Осмото чудо на света), което означава, че с всяко следващо завъртане резултатът е все по-голям.

Също така, има извънредни случаи, в които човек изпитва на гърба си последствия от сорта на злополуки, многократно по-тежки от обикновено.

###

Както се вижда от графиката:

Обратната връзка може да е положителна или отрицателна.

В единия случай, механизъм се самозахранва с повече, и повече, и повече добро.

В другия случай, той се захранва все повече със зло.

Кой е ключовия момент?

Според мен, ключовият момент е осъзнаването на „урока“ и предприемането на коригиращо действиe.

Това са „четирите печата“, които удряме, за да утвърдим волята си:

1) Първият печат е намерението ни да направим нещо;

2) Вторият печат е да решим как да го направим;

3) Третият печат е реално да го направим;

4) Четвъртият печат е да решим дали искаме да продължим в същия дух;

Удряйки тези четири печата е пределно ясно каква е нашата воля и съответно тя се „манифестира“, но като най-малко общо кратно между всичките порочни спирали, в които участваме.

Четвъртият печат ни гарантира, че колкото и да сме затънали в конкретната спирала, само за миг можем да сменим посоката.

Разбира се, не е гарантирано, че на момента ще спрем да изпитваме негативния ефект на доскорошното си поведение, но ни е гарантирано, че ако нещо подлежи на подобрение, то рано или късно ще се подобри повече от усезаемо.

За добро или лошо, вече казах, че тука играе същия процес на натрупване като този при сложната лихва. Резултатът/товара се натрупва с ускорение, което понякога е трудно да бъде преодоляно.

Но по-често, той просто се игнорира… отрича… оправдава… прикрива… така че да си върви на „заден план“ и да се задълбочава.

Дори да е логично, че не желаем подобно развитие, нищо не може да се промени без да сме ударили четирите печата

Материалът За порочните кръгове / спирали е публикуван за пръв път на Sashe Vuchkov (a.k.a Aleksandar Vuchkov).