Съдбите ни отново се преплитат
щом за миг илюзиите се срутят 
и тихите й думи ни оплитат
да търсим смисъла в пътят;
 
Едни намират там живота сладък,
а други цяла вечност се озъртат. 
Но няма време по асфалта гладък
безкрайно километрите да се навъртат; 

Накрая вечните й думи ни напускат, 
подпечатали съдбите ни с кръвта й. 
Накрая тялото, ръцете ни отпускат
и вече друг ще има любовта й