Is this the real life? Is this just a fantasy?
(Това реалния живот ли е? Или просто фантазия?)

Покрай филма за Фреди Меркюри преоткрих музиката на Queen и често си пускам по някое тяхно пaрче.

Любимите ми са „Another one bites the dust“ и „Killer Queen“, които са доста ритмични и интересни за слушане. Определено ми носят удоволствие.

Но „Бохемска рапсодия“…

„Бохемска рапсодия“ е песента, която ме кара да потъна навътре и да се замисля. Да потърся отговори на малко по-сериозни въпроси…

Онзи ден например си прегледах разни стари архиви с файлове и установих, че съм се запознал с практиките за работа с ума още през 2006-а година, но ги използвам систематично от 2010-а.

Според това откъде броим може да се каже, че имам между 9 и 13 години опит с моделиране на подсъзнанието ми.

Веднага се сетих за интрото на култовата песен: „Is this the real life? Is this just a fantasy?“

И ми се прииска да споделя следното…

Ние живеем едновременно и на двете места.

Едновременно както в реалния живот, така и в собствената си фантазия за него.

И вероятно ще ви изненадам, възмутя или дори обидя интелекта ви като кажа, че водещият в това разкрачено положение е вътрешният ни свят. Страната на чудесата.

Тези приказни територии контролират 95% от мислите и поведението ни през деня и в зависимост от това дали са пълни с грозни орки или безсмъртни елфи… Дали слънцето огрява тучни поляни или прокълнати гори…

В зависимост от цялостната енергия на фантазиите ни, ние реагираме на стимулите на околната среда и преживяваме реалния живот в съответния тон.

Това създава един контра-интуитивен феномен 

Затова Джон Кийхоу споделя, че не трябва да обръщаме чак такова внимание на външния свят на обстоятелствата, а да се погрижим първо за вътрешния си свят на мисли и емоции.

Според него и според моя личен опит, когато се погрижиш за вътрешния си свят, този отвън също се подрежда.

Разбира се – „Царството небесно на сила се взема“. Нищо не ти идва даром. Работа си е да оправиш сивото вещество между ушите си.

Но цената напълно си заслужава.

Както пее Фреди в друга негова песен:

„It’s a kind of magic“