Нека поговорим за Гришо…

Всеки божи ден той играе по 3 часа тенис.

Ако някога сте гледали тенис по телевизията, тогава сте наясно за какво интензивно натоварване става дума във всяка игра. И не се съмнявайте, че за да е способен Гришо да излезе на „Уимбълдън“ и да играе в най-добрата си форма до 5 часа на мач, тогава и по време на тренировките си полага същите усилия.

Впрочем никога не се знае колко ще продължи един мач.

Най-дългият двубой в историята на тениса е този между американеца Джон Иснър и французина Никола Маю в първия кръг на „Уимбълдън“ през лятото на 2010 година. Двубоят продължава цели 11 часа и 5 минути в рамките на три дни.

Но да се върнем на Гришо…

Знаете ли какво прави след 3-часовата си тренировка?

Отива във фитнес залата, където започва „истинската работа“ и „става доста брутално“ по негови думи в телевизионно интервю.

И съм сигурен, че през повечето време няма значение какво е настроението му. Няма значение да ли се чувства на върха на силите си или малко мързелив днес. Той просто трябва да тренира.

Всички атлети имат подобен режим.

И много хора се питат…

Нещо им има, какво е то?

За страничните наблюдатели без афинитет към спорта, те пропиляват живота си. Блъскат като волове, нямат личен живот, нямат разнообразие… Според тях трябва да си луд, за да се подложиш на всичко това.

И да ви кажа – подобни неща се въртят не само в главата на спортните аутсайдери. Дори феновете на спорта не могат да разберат своите идоли. Да, обичат ги за постиженията им, за топ формата, в която се намират, за сексапила и чара, който излъчват.

Всички обичат шампионите…

НО не ги разбират.

И тайничко си мислят, че те плащат твърде голяма цена за успехите си. Че се лишават от хубавите неща в живота, за да печелят състезанията си.

Но атлетите никак не са луди…

Те просто са се научили да концентрират вниманието си върху крайната цел. Както и да не я изпускат от поглед при всяко свое действие.

Само резултатите имат значение за тях

Ако тренировките всеки ден ги правят по-бързи, по-силни, по-издържливи, тогава те тренират колкото се може повече. До момента, в който ако продължат биха се наранили.

Ако пастичката „Неделя“ нарушава хранителния им режим и от това страдат резултатите им в тренировките, тогава тези пастички са нон-грата за тялото им.

Толкова е просто…

Те правят повече от това, което им носи добри резултати и ги доближава до заветната цел, и колкото се може по-малко от това, което ги отклонява от нея.

И никак не ги интересува дали леля Станка от съседния вход ги разбира, какво й е мнението по въпроса и да ли ги смята за фрийкове.

Същото трябва да правим и ние

Ако искаме да сме шампиони в своята сфера на дейност… Ако искаме да се радваме на престиж и уважение сред колегите си, клиентите си, началниците си… Тогава това трябва да е заветната ни цел.

Трябва да сме винаги концентрирани върху нея и да не позволяваме нищо да ни отклонява.

Само резултатите имат значение.