Позволете да ви попитам нещо лично:

Можете ли да отидете на профилактичен преглед при зъболекар и дори окото ви да не мигне, докато той изброява всичко, от което имате нужда?

Почистване на зъбен камък. Лечение на два кариеса. И нова коронка, примерно, за отдавна умъртвен зъб, който вече е тръгнал да се чупи?

Можете ли с лека ръка да извадите 450-500 лева без да се притесните твърде много, че натоварвате бюджета си?

Ако можете, тогава ви поздравявам за всичко, което сте постигнали в живота си. Надявам се, че тепърва ще има какво да покажете и вероятно някой ден ще чуя, че автобиографията ви е бестселър.

Но не така стоят нещата за мнозинството българи…

В края на миналата година, финансовият министър Кирил Ананиев обяви в парламента, че 1 344 329 работещи на заплата имат доход от 560 до 2000 лева.

Като вземем предвид, че общо става дума за 2 312 684 българи, то това означава, че 58,1% от всички биха изпитали някакво затруднение, ако им се наложи извънреден разход до 1000 лв. Те най-вероятно биха разчитали на спестявания, ако имат такива, или на потребителски кредит.

А какво да кажем за „армиите“ от пенсионери и хора на социални помощи?

Но нека не се отклоняваме твърде много, защото си говорим за заплати…

И според българската статистика те са ниски, и според Юростат те са ниски в сравнение с нивата на заплащане в останалите държави от Европейския Съюз.

Какво можем да направим по въпроса ли?

Само след няколко параграфа ще ви кажа точно какво можете да направите, но останете с мен още малко, за да ви разкажа една интересна история.

От бедна комунистическа държава до световна икономическа сила

До 1979 г. политиката на комунистическата партия в Китай обрича държавата на изолация и крайна бедност. В резултат на това стотици милиони китайци не могат да свързват двата края и едвам кретат. Всичко се променя, когато комунистите решават да либерализират търговията и реформите, които предприемат превръщат „Поднебесната империя“ в една от най-бързо растящите икономики в света.

Смятано до 2018 г. те успяват да постигнат среден растеж на брутния вътрешен продукт от 9.5% годишно, което им позволява да удвояват БВП-то си на всеки 8 години. Световната банка определя този феномен като „най-бързата устойчива експанзия на ключова икономика в историята“.

Благодарение на нея 800 милиона човека са извадени от категорията „бедни“.

Нещо повече…

Китай се превръща в най-голямата икономика (по паритет на покупателна способност) и заема ролята на ключов производител. „Фабриката на света“, както се шегуват някои.

Пандемията разкри, че ролята на тази „фабрика“ е толкова критична, че ако бъдат нарушени веригите на доставка, както се случи за кратко покрай първия локдаун, целият свят започва да изпитва дефицити на какви ли не стоки от първа и не чак толкова първа необходимост.

С тази история по никакъв начин не се опитвам да възхвалявам управлението на китайската комунистическа партия. И за малките деца е ясно, че за да постигнат всичко това, те са направили компромис с идеологията си и няма нищо комунистическо в изумителният им успех. Напротив. Внедряването на капиталистически прийоми е това, което има основна заслуга днес те да са незаобиколим фактор.

Но моделът е ясен: Свободната търговия и експортната ориентация на икономиката са рецептата за ускорен растеж и бързо замогване на един цял народ.

Разбира се, България не може да се мери с китайските мащаби.

И това е добра новина.

Защото нито тръгваме от толкова ниско, колкото тях, нито имаме тежката задача да изкараме от калта над 1,4 милиарда население.

Ако си мислите, че отидохме твърде на изток и няма как да правим сравнения, тогава нека се върнем на родна територия.

Тайната на големите заплати в IT сектора

Едва ли има българин, който вече да не е разбрал, че програмистите взимат високи надници. Даже все по-често се случва разни имбецили да ръсят по форумите, че им било много, че ограбвали България и т.н.

Важно е да знаем, че всеки един лев, който идва в банковата сметка на програмиста, обикновено се плаща от някой сравнително богат западноевропеец или американец. Това са свежи пари, които захранват икономиката ни благодарение на това, че българската IT индустрия предлага качествен продукт с висока добавена стойност.

Българските разработчици не само не ощетяват държавата, но точно обратното – обикновено те се осигуряват на максималния осигурителен праг от 3000 лв. и заедно с данъка общ доход върху цялата им заплата след удържанията за осигуровки, те не рядко внасят в държания бюджет суми от 700 до 2000 лв месечно.

Всичко това е възможно поради една просто причина:

Огромна част от IT фирмите са експортно ориентирани и продават продукта си на западните пазари.

Напълно вярно е, че е в самата природа на софтуерните продукти да имат висока добавена стойност. Още повече – светът е извънредно гладен за софтуер покрай ускоряващата се дигитална трансформация и затова цените или тепърва ще растат, или ще поддържат настоящето си ниво още дълго време.

Но това не е лоша новина за всички останали…

Светът е вечно жаден и гладен по принцип – гоблени, пшеница, вино, бира, графичен дизайн, ръкавички за котета, елечета за кученца, арт бастуни, пердета на райета, плетени чорапи, вискотехнологични джаджи, нискотехнологични джаджи, даджи без каквато и да е технология, книги, статии, снимки, видео, филми и музика.

Каквото ви хрумне! Все ще се намери някой да го купи, ако домашното по маркетинг е написано за отличен; Ако е лесно да пробваш и да се провалиш; Ако имаш подходящата бизнес среда и достъп до информация.

И точно тук си идваме на думата….

За да постигне успех и да осигури европейски доходи един бизнес и дори цял бранш, е необходимо да предлага качествен продукт, да има маркетинг ноу-хау и да продава на международния пазар.

За щастие, вече 13 години България е пълноправна членка на Европейският съюз. Това означава, че всяка една българска фирма има достъп до общ пазар от над 450 милиона човека.

И още по-добрата новина е – огромна част от тези хора са повече от платежоспособни. Те имат лукса да преследват желанията си, а не само нуждите си.

Куп български фирми вече се възползват от това.

Ако превърнем износът на добавена стойност за ЕС в национална стратегия за ускорена конвергенция, това означава да тръгнем по стъпките на „червения дракон“, да им натрием носовете на програмистите, че не само те ядат бонбонки „Тик-так“ (Пролича ли си колко съм дърт?).

За да постигнем това, можем да направим няколко неща:

  • Необходимо е износът да бъде демократизиран, така щото и най-малкия български производител или доставчик на услуги да е в състояние в рамките на дни да започне да продава и доставя продукта си във всяка точка на Европейския съюз.
  • Необходима е дългогодишна разяснителна кампания, която да изтъкне ползите от международната търговия и как всеки предприемач би могъл да се възползва от нея с помощта на ефективен дигитален маркетинг.
  • Необходимо е да се заделят средства по европейските програми, които да се използват за допълнителното консултиране и образоване на предприемачите, както и за подпомагане започването на експортна дейност и навлизането на нови пазари с помощта на дигитален маркетинг, за изготвяне на бизнес планове, и за наемането на специалисти.
  • Необходимо е осигуряването на правна помощ и съдействие.
  • Оптимизиране на законодателството
  • Изключително полезно би било създаването на национална платформа за търговия на едро от типа на  Alibaba.com, която да се популяризира целенасочено.
  • И други.

Реализацията на подобна стратегия за ускорена конвергенция и повишаване на доходите би било едно грандиозно начинание, едно национално усилие,  което е съпътствано от своите рискове и недостатъците на българската система. 

Но ако успеем да отключим Европейският пазар по този начин и ако в крайна сметка се оформят поне още няколко бранша като IT сектора, тогава европейският стандарт ще е реалност не само за хората, които са директно замесени в тези икономически сектори, но и за всеки един работещ българин.

Трудно ли ви се струва? Не е лесно, уверявам ви. И не е чак толкова бързо, колкото ни се иска.

Какво лично вие можете да направите по въпроса?

Преди малко ви обещах, че ще ви кажа точно какво…

Първо: Направете всичко възможно да си намерите работа в експортно-ориентирана или международна компания, защото за момента те имат ресурсите и желанието да плащат добре на служителите си.

И второ…

Веднъж на 4 години властта прави пълно завъртане около оста си и отново се намира изцяло и само в нашите ръце. Това, което е по-специално този път, са едни 29 милиарда пълнолуния в зодиакалния знак на българската хазна.

Те имат потенциала да ни издърпат от дъното на повечето европейски класации.

Но само ако ги управляват свестни хора.

Хора като Христо Иванов, Иво Мирчев и всички други надъхани, интелигентни и кадърни личности, които бутат Демократична България напред.

Те най-вероятно имат още по-добри идеи и още по-детайлни планове как да подкарат държавата в правилната посока.

И аз смятам, че трябва да им дадем шанс…

Защото какво друго ни остава на 04.04, освен да се спасим най-накрая от робския труд на бостана за тикви, в който е превърната страната ни?