Попитаха ме:
„Според теб колко български политици биха казали „За какво ни е свят, в който България я няма?“
Това е перифраза на реплика от Владимир Путин, който, подразбира се, споменава всъщност за свят без Русия.
В „Колективния Запад“ всеки е свободен да бъде себе си в условията на миролюбива конкуренция между различните национални идентичности
.
Руската федерация никога не е искала да бъде част от Колектива, винаги е търсила как да максимизира подривната си дейност в онези държави, които смята за свои сфери на влияние.
И как да установи „сътрудничество“ във формата „Империя-Васали“.
А както разкриха последните събития, изглежда 20 години руското ръководство е крояло планове как да си отмъсти на Колектива, защото техния международен и икономически ред излезе по-устойчив от този на бившата СССР.
В този ред на мисли, единствената причина братята славяни да се чувстват заплашени, е че никога не се отвориха за света и не приеха да са един от многото.
Не пожелаха да са мускетари и да живеят под мотото „Един за всички, всички за един“.
Те си въжделеят да са Великоруснаци и да получават дълбоки поклони.
Колкото до България…
Нашата родина винаги ще я има. И нейното оцеляване и благоденствие ще е дори още по-обезпечено, ако по-малко се бием в гърдите какви сме патриоти… като някакви фарисеи, дето всички трябва да ги виждат колко силно вярват в Оня горе…
И започнем повече да мислим и действаме как да направим културата си конкурентна. Как да я разпространяваме по-лесно и по-надалеч. Как да я развиваме и как да я преживяваме като цивилизовани хора, граждани на Свободния свят.
Това с политически декларации, хитлерова младеж и бомбардиране на чужди домове няма как да стане. Няма да донесе така търсения Ренесанс.
Това би донесло само някакво временно мобилизиране и пирови победи. А като утрото ни отвори очите и осъзнаем, че никой не иска да търгува с нас, никой не иска да си говори с нас, и никой не иска изобщо да бъдем споменавани….
Като някакви Волдемори…
Тогава пропадат и илюзиите за Обетованата земя, обещана от Вожда.
Нека започнем от собствената си къща. Не можеш да имаш претенциите, че ще изправиш света, ако преди това не си си оправил леглото и не си си платил сметките.
Нека започнем от собствената си къща…
Нека да изключим телевизора и да се опитаме да напишем стихотворение, разказ, роман. На български език.
Нека изключим телефона на детето си, за да му разкажем за българските герои; затова как са живели баба му и дядо му на младини. За това какво сме постигнали, и за грешките, които трябва да поправим.
Кой ви спира, бе хора?
Кой ви спира да четете български романи; да разказвате на гостите от чужбина за българската народна музика; Да им покажете носиите на бабите си?
Някой забрани ли ви?
Попитаха ме „Според теб колко български политици биха казали „За какво ни е свят, в който България я няма“?
Такъв свят не е възможен. Той е измислица като Мултивселената на Лудостта, в която Доктор Стрейндж все пак спасява дори и България.
