„Неподчинението е реалната основа на свободата. Подчинени са робите“

– Хенри Дейвид Торо

Много е важно да си припомним, че законите са просто лист хартия. Лист хартия, на който е записано споразумение между всички нас какво е „добро“ и как е правилно да се вършат нещата.

Още по-важно е да си спомним, че ние не сме поданици на Брюксел, нито на Вашингтон, нито на София. Еле пък на който и да е депутат или министър-председател.

Ние сме свободни хора.

И като такива ние притежаваме властта да определяме какво е „добро“ и как е правилно да се вършат нещата.

Няма закон, който да е способен да ни ограничи. И няма бог, който да си прави труда да ни ограничава. Мамка му, можем да огъваме дори природните закони.

А бариерите съществуват предимно в собствените ни умове.

Много е важно също така да знаем, че законът, който ни е бил полезен вчера, може да не ни е полезен днес.

И тук е ключовият момент…

Aко един закон започне да ни вреди, ние имаме пълното право да се разбунтуваме и да го променим.

Никоя изпълнителна власт, никоя външна сила, никоя армия трябва да прави опити да се противопоставя, а народните представители са длъжни да чуят гласът на народа и да предприемат съответните мерки, за да въведат законодателството в желания вид.

Това, което се случваше последните години…

Това нелепо прокарване на закони в полза на нечии бизнес планове от едни депутати, недостойни дори за снимка пред сградата на Народното събрание, ни направи престъпници по неволя.

Изобщо този хаос от последните 30 години в българското законотворчество ни направи престъпници по неволя.

Некадърното управление на София и другите градове и то ни направи престъпници по неволя.

Защото сме принудени да паркираме по тротоарите и градинките; Защото трябва да водим децата си в нерегламентирани занимални; Защото сме принудени да плащаме под масата в болници, общини, администрации, ако искаме нещо да се свърши.

Няма смисъл да продължавам… Знаем си дереджето.

В пълното си право сме да изчегъртаме всичката тази гнус, с която са напълнили законите ни, институциите ни, съдилищата ни, живота ни.

И сега е настъпил момента да го направим като излезем да гласуваме и като изберем онези, които са решени да стигнат до края и знаят как да стимулират държавния организъм да започне да се очиства от отровите и паразитите.

Нека спрем да се подчиняваме не на абсурдното законодателство, а на безразличието и на цинизма си.

Защото веднага щом изправим вътрешния си свят, външния ще започне да идва на мястото си.

Затова призовавам да се държим като свободни хора на 11 юли…

И нека продължим да го правим до края на живота си.