Повечето хора си мислят, че „свобода“ означава да правиш каквото си поискаш, когато си поискаш, където си поискаш.

И в това има зрънце истина, но не е съвсем коректно.

Всъщност тя се състои в това сам да определиш собствените си лимити. Да определиш ограниченията и правилата, в които ще се помести ежедневието ти.

И контраинтуитивното е,

че не винаги широките лимити преливат в повече свобода.

Ако животът ти не може да ги изпълни плътно; Ако времето, ресурсите и уменията не ти позволяват да го направиш…

И по-скоро пилееш енергията си в множество посоки…

Тогава тази невъзможност да се реализираш всъщност прераства в един капан на постоянно неудовлетворение.

Нещо като безкрайната вселена, която никога не ти позволява да стигнеш до нейния край.

Каква по-тясна килия от това?

Затова е важно да осъзнаеш, че ти решаваш какви са лимитите. Ти решаваш колко широки или тесни да бъдат те. И само от теб зависи какво да правиш с тях, когато ги достигнеш и имаш нужда от още пространство за развитие.

Ако си позволиш да тръгнеш от едно тясно кьоше и си дадеш малко време да го надраснеш, тогава живота започва постепенно да разкрива пред теб коридорите, залите и всички други свои пространства, в които да навигираш по свое усмотрение.

Стъпка по стъпка.

Тогава вече знаеш, че си пристигнал там, където за мнозина е скрито и недостъпно място.

И си тотално свободен да го напуснеш.